Съвременен музеен център

Конкурсен проект за Съвременен музеен център, т.нар. Български Лувър, в кв.500 – гр. София.

Проект: 2010г. | Фаза: Идеен проект | РЗП: 24600м2

Настоящето наименование на сградите е „Национален музеен комплекс“.

Проектантски екип:

арх. Александър Димов, арх. Зорница Нинова, арх. Александър Брайнов, проф. Валентин Старчев, Камен Старчев

текст: Деси БАКЪРДЖИЕВА, вестник СТРОИТЕЛСТВО ИМОТИ

Модерната визия може да е в синхрон с архитектурните шедьоври

Интересна разработка на проект за Съвременен музеен център в София представи студио „а-проект архитекти“ в рамките на наскоро провелия се национален конкурс. Със своята съвременна визия, която е в хармония с архитектурния ансамбъл на обграждащата го среда, проектът достигна четвърто място в надпреварата. Разработката е дело на проектантски екип в състав арх. Александър Димов, арх. Зорница Нинова, арх. Александър Брайнов, проф. Валентин Старчев, Камен Старчев.
Българският „Лувър“ се състои от функциониращ комплекс от затворено каре от сгради. Основните здания в композицията са Националната галерия за чуждестранно изкуство (НГЧИ) и бившата сграда на Техническия университет (ТУ). Обектите в комплекса не са строени по едно и също време. Те са в различни архитектурни стилове, на различни нива и не работят като ансамбъл с единна функция. Една от основните цели на авторите в разработка е постигането на единство във функцията, структурата и облика на всички сгради.
Решението на архитектите е основната функционална схема на комплекса да се завърта около покрития вътрешен двор. Проектът съдържа четири основни блока – A, B, C и D. Те работят заедно, но всеки е със самостоятелен вход. Блок А е НГЧИ, Блок B е факултет на ТУ, Блок С е съществуваща сграда на „Алианс“ ЕООД, а Блок D е вътрешният двор.
Според проектантите единствената промяна, която трябва да претърпи Националната галерия за чуждестранно изкуство е отварянето на фоайето, странично, чрез рампи към главния разпределител на комплекса – Блок D.
Трансформацията на бившия Техническия университет е малко по-сериозна. Сградата е освободена от всички неносещи стени и е разделена на обособени площи с оглед отделянето на различни раздели и сбирки. На партера всички зали са отворени към централното вътрешно дворно покрито пространство. По горните етажи е предвидена нова обходна дъговидна галерия, която свързва основната ескалаторна връзка със залите и вертикалните комуникации – стълбища и панорамни асансьори. Основната функция на тази връзка по етажите е да осигури лесен достъп до всички експозиционни зали и те да могат да работят заедно или поотделно. В сутерена на този блок са разположени реставрационни работилници и специализирани „влакови“ конструкции – депа за съхранение. Последният етаж в северното крило е предназначен за консервационно-реставраторските ателиета и част от фондохранилищата. В източното крило се разполагат кабинети за научноизследователска дейност, а в близост до Блок С са кабинетите за административното управление на комплекса. Всички те са обединени от една покривна тераса, богато озеленена и засенчена. Всички работещи на този последен етаж ще използват самостоятелен вход откъм паметника на В. Левски.
Съгласно изискванията на заданието в Блок С се запазват съществуващите ресторант, банка и книжарница на партерния етаж. Новата функция на това крило е да поеме всички временни и гостуващи изложби, както и работа с публика и образователна дейност. За целта е предвиден нов самостоятелен вход по ул. „Оборище“. Осигурена е възможност този блок да работи самостоятелно, защото са осигурени собствени санитарни помещения и вертикални връзки.
Блок D – вътрешно кварталното пространство, почистено от постройки до ниво -5.25 м., със самостоятелен вход-рампа от ул. „Московска“ е проектиран на две нива. Едното е сутеренно – достъпно за товарен транспорт със самостоятелно товарно-разтоварно пространство, в непосредствена близост специализираните нива на същото ниво в Блок „В“. На този етаж под централното фоайе е предвидена площ за основната експозиция за скулптура, както и помощни помещения за инвентар под Блок С.
Другото ниво на Блок D, на – 0.82 м., се развива и централното фоайе – разпределител на комплекса, което е непосредствено достъпно от три входа: Централен вход от Блок А откъм пл. Ал. Невски, Служебен вход – от Блок В откъм бул. „В. Левски“ и Изложбен вход от Блок С – по ул. „Оборище“. На това ниво с височина над 10 м., освен възможността за временни експозиции и голямоформатни инсталации, се намират магазин на музейния комплекс, павилион за сувенири, кафене, кътове за почивка и средноразмерна зеленина.
От този централен разпределител на комплекса тръгват различните маршрути за разглеждането на определен раздел или сбирка на музея. Всички зали са ситуирани така, че да могат да бъдат посещавани отделно или последователно.
Връзката между нивата на отделните сгради е осъществена така, че при бъдещо ново подреждане на отделните сбирки и раздели на музейния комплекс, може да се проведе единна спираловидна линия на разглеждане. Основната вертикална връзка между нивата е чрез ескалаторите във вътрешния двор към Блок B. От там по отворения пасаж може да се достигне до всяка зала. Също така във вътрешните ъгли са проектирани големи панорамни асансьори и стълбищни ядра.
Оценката на съществуващия сграден фонд е че сградата на НГЧИ е с изключително висока архитектурно-художествена стойност и не търпи никаква допълнителна намеса, а сградата на Техническия Университет, без да блести с особени качества, е сграда утвърдила се в облика на града със строгите си фасади, спокойния си обем и каменните облицовки. Затова екипът на а-проект си позволява да неглижира разрешения за надстройка етаж, като го отдръпва навътре и изцяло и го облича в стъкло и хоризонтални слънцезащитни жалузийни елементи. Същите жалузи преминават по надстройката по ул. Оборище, спускат се над входа и фоайетата на новата пристройка до сградата на НГЧИ, също така и частично по излизащото напред съществуващо тяло на ъгъла на бул. В. Левски и ул. Оборище. Останалата част от фасадата на Блок “С” ,която няма никаква архитектурна и художествена стойност, архитектите затварят със специално обработени перфорирани алуминиеви пана, които ще засенчат и защитят изключително неблагоприятната като изложение южна фасада. Тази мрежа може да носи и леко декоративни елементи.
Ъгловият обем, към бул. В. Левски, градоустройствено е издигнат, за да отговори на височината на околната застройка, като градски акцент.
Авторите на проекта изучават градоустройствената среда и решават новите обеми с изключително внимание и прецизност. Изследвани са взаимовръзките, силуетите и подходите. Разбира се, най-значимата сграда наоколо е храм-паметникът Свети Александър Невски. На североизток от новия комплекс е паметникът на Васил Левски. Структурата на третираната със съвременни материали фасада при кръстовището на бул. Левски и ул. Оборище отчита това влияние и подсказва тяхното присъствие. Това е един поклон към историята.