Историческа възстановка на самокóв
Проект за историческа възстановка на самокóв – действащ модел на металургично съоръжение
Проект и изпълнение на историческа възстановка на самокóв: 2015г. | Самокóв-ът е в експлоатация
Самокóв-ът, наричан още и мадан, е металургично съоръжение за преработка на първично добитото в пещите желязо, използвано от 14-15 век до началото на 20 век.
Съоръжението е действаща възстановка в градския парк на Самоков, на брега на река Бистрица, край пътя за Боровец. Служи за очистване на суровото желязо от примеси и изковаването му на пръти и по-рядко на плочи. Представлява голяма ковачница –постройка, изградена от камък и дърво. В нея се извършва основното действие в процеса – изковаването на рудата от „автоматичен“ чук, задвижван от основен въртящ се вал и спомагателното действие за разтапяне и обработка на кюлчетата предварително добита руда – огнище с два меха, които го разпалват и поддържат температурата, задвижени втори въртящ се вал.
В България този вид съоръжения функционират до началото на 19 в. От тогава датира наличен снимков материал, показващ вида и размерите на конструкцията на съоръжението. Запазени са скици и гравюри на самокóви, които са са с различни параметри, но същността на принципа на работа и устройство са еднакви, независимо от физическите параметри, които са били определяни в зависимост от специфичния терен на съответното място и наличието и обема на естествените водни източници в близост. Голяма част от графичните материали не са достоверни, а са възпроизведени по разказ, затова те нямат пълна документална стойност. Съществуват литературни източници от началото на миналия век, които точно описват самокóвите в различни райони на страната.
Самокóвът е съставен от две структури – сграда и кораб. Състои се от огнище, мех (духало), наковалня и железен чук (самоков). До сградата на самокова преминава дървен улей /кораб, гемия /тур.//, който улавя водата, насочена от близка река или събрана от множество потоци, събрана в малко езерце.
Корабът има задачата да доведе водата, която задвижва двете колелата и оттам работните валовете, които предават въртеливо движение вътре в сградата. Малкото колело задвижва вала на чука. Водата, която се излива в лопатките му е доведена от кораба по налконен улей – „шощърб“. Въртеливото движение се предава чрез палци, които натискат добре балансиран лост, в чийто край е чука. След всеки натиск следва удър на чука, породен от естествената му тежест.
Под средната част на гемията е разположено голямо колело. То се върти с бавни обороти. Водата се излива в него по вертикален улей под коритото на кораба. Предава въртеливото движение по хоризонтален вал, който влиза в сградата и преминава зад гърба на огнището. Този вал, отново чрез напречни палци, задвижва поетапно два меха, които пресъздават разпалването на въглищата в ковашкото огнище. За обратно разпъване на меховете, към тях са свързани два хоризонтални лоста, които излизат през отвори във фасадата на сградата, където към всеки от тях е прикрепена мрежа, или друг съд, пълен с камъни. Тежестите се повдигат и спускат една след друга при работата на меховете.
Мехът и чукът се задвижват от две водни колела. Водата се излива по наклонен дървен улей /шощърб/ и завърта колелото на чука. Лопатките на голямото колело, което задвижва меховете се пълнят от водна струя по вертикален улей от дъното на кораба.
Северната фасада на сградата е проектирана изцяло от прозрачно безцветно стъкло, за да разкрие максимално нагледно експозицията в интериора. Сградата е вкопана в терена, което осигурява достатъчна височина за реализиране на наклонения шощърб и за постигане на реален мащаб на съоръжението. На височина се издигат върховете на кобилиците, които маркират съоръжението и са видими от голяма дистанция.
До площадката пред сградата се стига по естествения наклон на терена. Посреща стъклена стена, зад която са видими елементите на дървената конструкция и интериора, заедно с чука, огнището, меховете и всички детайли, експонирани пред публиката. Настилката отвън продължава в интериора, за да създаде чувство на непрекъснатост. Частта с експозицията и функционалните елементи е и няма свободен достъп.
Грубата каменна настилка продължава около сградата на самокова и пред южната стена на кораба. Там са видими малкото колело и голямото колело, вградено в пространствената дървена конструкция, носеща гемията. Покривната конструкция е дървена, изпълнена по автентичен модел със сухи сглобки с дървени дибли и клинове. Пространствената конструкция, носеща кораба е от дърво. Всички детайли и сглобки са автентични и проектирани след обстойно изследване на традицията в това направление.
Настоящият проект за историческа възстановка на самоков е от голяма важност за града Самоков. Този вид съоръжения са се превърнали се във основен фактор за развитието на поминъка и минното дело в района и по-късно дали името на града.
