Интериор на магазин

Интериор на магазин la Ruelle


Проект: 2004-2006г. | Фаза: В експлоатация | РЗП: 2х150м2

Интериор на магазин – преустройство и смяна на предназначението на известно бившо кафене в центъра на Пловдив в сграда – паметник на културата.


текст: Зорница Матракова, списание ДОМЪТ

Целта на инвеститорите е да направят един различен интериор на магазин, за да привлекат за клиенти прогресивни млади хора, които са с високи изисквания към дизайн и качество. Свързват се с екипа ни с готово задание – бившото кафене трябва да стане магазин за френско младежко облекло, който да те кара да се чустваш излязъл на една живописна улица.

Задачата е нелека, тъй като трябва да се създаде усещането за пространство, което има екстериорно звучене, но същевременно изпълнява и функционалното си предназначение. След обстойни разсъждения и разработки на отделни елементи стигаме до заключението, че за да постигнем контраст с типичната Пловдивска архитектура и градски елементи, трябва да развием стил, който да контрастира с всичко познато, но в същото време да е спокоен и ненатрапчив.

Фасадата е разработена в строг стил, отговарящ на статута на сградата. Витрините са максимално открити, за да се постигне цялостно възприятие отвън.

Първият допир с нестандартната ръкохватка на стъклената врата. При влизането краката усещат грапава настилка – павета. Имате чувството, че нищо не се е променило след разходката по павираните улици на града, но… вдигнете поглед и ще забележите, че се намирате на една модна сцена. Улица, тротоар, разхождащи се манекени, улични лампи, пейки за изчакване /на автобус евентуално?/, отсреща – къщи с прозорци, врати, стълба към мазе, но какви? Нестандартни – всичко е проектирано и разработено от авторите.

Улицата – сива бетонова настилка с тротоар отстрани, което всъщност е витрината. Решетки покрай бордюра, не че някога ще завали…

Метал – използвахме този материал, за да постигнем по-студено звучене. Метални са рецепцията, пейките, фенерите, които всъщност са щендери за закачане на дрехи, парапетите, дори и перилата пред прозорците. На места е привлечено вниманието с акценти от оранжев лак.

Къщите – един декор, който променя мащаба на пространството. От първите им етажи с едно посягане можете да извадите дрехи и да влезете в някоя от входните врати, където ще ги пробвате. От втория етаж блестят светнали прозорци. Там, вместо да надничат ядосани баби, е изложена специалната продукция. Грапавата фасадна мазилка изпъква пред плетеница от думи – френски театрални афиши, префасонирани от архитектите и поставени на стената. Стената-афиш се разлива в белия небесен свод като една растителна завеса, но не зелена. На нея има вход, над входа има надпис, но никой не знае, че той не води никъде.

Небето – не е синьо тук. Извивката му следва уличката /фр.-la ruelle/, която става моден подиум на суетата.

Работихме по:

КОНЦЕПЦИЯ от първите ръчни скици;
ДИЗАЙН до етап работен проект;
ДЕТАЙЛИ за производство на обзавеждане;
НАДЗОР по време на изпълнението.